Итън крачеше напред-назад в слабо осветената всекидневна, търпението му се изчерпваше, докато поглеждаше часовника. Беше доста след полунощ. Входната врата изскърца и той рязко се обърна, присвивайки очи, когато Оливия влезе, все още в работните си дрехи, а токчетата ѝ тракаха по мраморния под. Тя го погледна с безразлична усмивка. „Най-сетне си у дома“, каза Итън, едва прикривайки раздразнението