Софи крачеше напред-назад из хола, а токчетата ѝ остро тракаха по мраморния под. Сърцето ѝ биеше лудо в гърдите, стените сякаш се свиваха около нея с всяка нейна стъпка. Думите на Оливия все още кънтяха в ушите ѝ: „Имаш срок до края на седмицата да напуснеш къщата.“
Да напусне къщата. Сякаш беше някаква непозната, сякаш това не беше нейният дом от години, изпълнен със спомени, и добри, и лоши. Жив
















