Рейчъл продължаваше да говори за Лиъм час след като си беше тръгнал. Облегната на бара, тя въртеше свободен кичур коса около пръста си и мечтателно въздишаше. „Видя ли как ме погледна?“ попита тя, гласът ѝ падна до шепот, сякаш се страхуваше да не разбие спомена. „Имаше нещо в очите му… сякаш беше също толкова нервен, колкото и аз.“ Софи завъртя очи, пълнейки еспресо машината с прясно смлени кафее