Рейчъл едва успя да си поеме дъх, когато звънецът на вратата проряза уютния шепот на разговорите в хола ѝ. Тя хвърли бърз, нервен поглед към Софи, която ѝ кимна окуражително, и отиде да отвори вратата. Лиъм стоеше там, непринуден, но без усилие очарователен, с топла усмивка, която играеше на устните му. – Здравей – каза той с нисък, успокояващ глас. – Здравей и на теб – отвърна Рейчъл, а сърцето ѝ