Софи влетя през вратата с пламнало от вълнение лице и блеснали очи, забелязвайки Рейчъл, която седеше на дивана със скръстени ръце и развеселен израз. Рейчъл дори не трябваше да казва и дума; повдигнатата ѝ вежда и самодоволната усмивка бяха достатъчни, за да предадат посланието. „Дори не започвай,“ предупреди Софи, сочейки я с пръст. Но широката ѝ усмивка я издаде. Тя се тръшна на дивана до Рейчъ