Рейчъл влезе тихо, държейки малкия, крехък вързоп в ръцете си с такава нежност, че дъхът на Софи спря в гърлото ѝ. За кратък момент Софи се запита дали все още не сънува. Но докато се наместваше в болничното легло, реалността на малките, спокойни вдишвания на бебето ѝ достигна ушите ѝ, закотвяйки я в дълбоко чувство на благодарност. „Виж кой най-накрая е готов да се запознае с теб“, каза Рейчъл с