Лежа по гръб на леглото си, цялата наплакала се, когато чувам почукване на вратата. Повдигам глава и простенвам наум. Какво ли още ме чака? Преди да успея да стана, за да отворя, вратата изскърцва и се открехва. Въздишам. В мафиотския палат такова нещо като лично пространство не съществува. – Фей? Зяпвам, щом чувам глас, който познавам. Твърде шокирана съм, за да проговоря, докато го гледам как на