Кент ме поглежда унищожително. Опитвам се да запазя лицето си безизразно, но се чувствам толкова неудобно, че отварям уста да кажа нещо друго – каквото и да е... Даниел ме спасява. Хваща ме под ръка и ме придърпва по-близо. – Майка ми почина, когато бях малък – казва той небрежно. – Бракът ѝ с баща ми всъщност е бил уреден – отбелязва весело той. – Като нашия. – О! – възкликвам аз, поглеждайки ту