Музиката гърми в клуба и, трябва да призная, наистина започвам да се забавлявам. Джанийн дори ме облече тази вечер, което обикновено би ме накарало да се чувствам неудобно, но я оставих да поеме нещата в свои ръце. Това, което тя нарече „рокля“, е по-скоро парче сребрист плат, което пада пред мен и след това се увива ниско около хълбоците ми. Закрепено е на раменете ми с паяжина от сребърни конци. Тя също така накъдри дългата ми червена коса на вълни и ми сложи опушен грим и плътни червени устни. Като се гледам в огледалните стени на клуба, се чувствам... е, изчервявам се да го призная, но се чувствам наистина секси. Тогава Джанийн сяда до мен, смеейки се и махайки за довиждане на мъжа, с когото говореше. Тя насочва вниманието си към мен, очите ѝ са леко замъглени. – Забавляваш ли се, миличка Фей? – пита тя, като ми отправя широка, приканваща усмивка. Не мога да не ѝ се усмихна в отговор. – Да – казвам, смеейки се. Но тогава Джанийн се напряга до мен. В другия край на ВИП зоната стои мъж със скръстени ръце, който я зяпа. Докато го гледам, той тръгва насам. Джанийн бързо се изправя на крака и протяга ръце, за да прегърне този огромен, дебел картоф от мъж. Направих лека гримаса – изглежда така, сякаш не се е къпал от известно време. – Дийн! – казва тя и усещам, че гласът ѝ е фалшиво жизнерадостен. – Как си, красавецо? – Джанийн – казва той и я отблъсква от себе си. – Трябва да поговорим. – Запозна ли се с малката ми сестра, Фей? – пита тя, сочейки към мен с широка усмивка. – Фей, това е Майк Дийн, стар приятел. Той е управителят на клуба. Очите на Дийн ме огледаха, попивайки щедрата част от бедрото ми, разкрита от тази къса рокля. Неудобно ми е и се опитвам да я дръпна по-надолу с юмрук. – Ъм, здравейте – казвам колебливо. Той хваща Джанийн за лакътя. – Хайде – казва той. – Ще говорим отзад. – Добре – промърморва Джанийн, внезапно станала сериозна. Тя се навежда, за да ми прошепне. – Просто работни неща, не се притеснявай. – Аз ѝ се усмихвам леко и кимвам. След това Джанийн последва Дийн отзад. Нямаше ги дълго време. Притеснено прокарвам ръка по банела на сутиена си, усещайки мъничкото сгъваемо ножче, което съм скрила там. Единственото притежание, което майка ми ми остави в завещанието си. Пъхнах го в сутиена си тази вечер, за всеки случай. Всъщност не знам как да го използвам, но ме успокоява мисълта, че е там. Мина още половин час и вратата се отвори. Дийн излезе, но стомахът ми се сви. Къде е сестра ми? Очите на Дийн ме забелязват, докато той тръгва навътре в клуба. Видях го да изрича безгласно думата „майната му“, след което се приближи до мен. – Сестрата на Джанийн, нали? – Да? – Стана ѝ лошо – казва той. – Просто повръща, но в момента е малко пребледняла – казва той, посочвайки собствения си врат. Ставам и се обръщам към вратата за персонала с намерението да отида да намеря сестра си, но той ме спира. – Не, слушай – казва той, – тя няма да иска да я виждаш така. Ела с мен, ще те заведа на място, където ще можеш да чакаш по-удобно. – Той ме дръпва напред. Аз се заклатушках след него, объркана и притеснена, докато той бързо ме преведе през клуба до една черна врата и я бутна, за да я отвори. Вътре е слабо осветено – тъмна стая с огледала на тавана и малки точици светлина, идващи от пода. Широка кадифена пейка се вие из стаята, а пред нея са подредени малки черни коктейлни масички. Мигам, опитвайки се да оставя очите си да привикнат, докато Дийн ме настанява на една малка масичка до вратата. – Почакай тук малко – казва Дийн, поглеждайки зад мен. – Ще накарам някой да ти донесе питие. Сестра ти скоро ще се оправи. – След това си тръгва. Някой наистина ми носи питие и аз отпивам от него, но после, осъзнавайки, че може да е подправено с нещо, го бутам далеч от себе си. Докато очите ми привикват, се оглеждам из стаята и осъзнавам, че не съм сама тук. Тела, предимно по двойки, се гърчеха заедно на черните кадифени седалки. Някои от тях танцуваха, но други... е, онова момиче е на колене. Очите ми се разшириха, когато осъзнах какво прави. Скачам на крака, изчервявам се и се отправям към вратата. Но щом стигам до нея, Дийн отново влиза. – Хей, хей, хей! – казва той, вдигайки ръце, за да ме спре. Аз се свих пред него. – Къде отиваш, миличка? – казва той, плъзгайки ръка нагоре-надолу по ръката ми. Инстинктивно дръпнах рязко ръката си от него. Дийн продължи да се движи към мен, но на всяка негова крачка аз правех една назад. Скоро усетих как се блъскам в масата зад мен. Той се притисна към мен. Нямаше къде другаде да отида. – По-добре да си добро момиче за мен – прошепна Дийн, а горещият му дъх опари лицето ми. – Иначе сестра ти ще си плати. Дължи ми много пари. Тази вечер ще отработиш част от тях. Умирам от страх, а от устата ми се изплъзва тихо скимтене. – Имате ли нещо против? – провлачи глас зад Дийн. – Това е моята психотерапевтка, която тормозиш. Усещам как тежестта на Дийн се повдига от мен, докато той се обръща към гласа. Надзъртам зад него, разпознавайки го, шокирана. Не може да бъде... Но там, зад него, стои Краля на мафията, с ръце, хладнокръвно пъхнати в джобовете. – Не бяхме съвсем приключили със сеансите си – казва Липърт. – Така че, би ли се разкарал от нея? – Добре, шефе – казва Дийн, вдигайки ръце. – Не знаех. Липърт му кимна с брадичка, казвайки му да се маха. Дийн ми хвърли мръсен поглед, докато си тръгваше. Липърт пристъпи напред и хвана брадичката ми между палеца и показалеца си, обръщайки лицето ми към него. – Здравей, Фей Томпсън – каза той с лека усмивка. – Липсвах ли ти? Взирам се в него, всички мисли замръзват в ума ми. Част от мен – разумната част – знае, че трябва да крещя и да бягам. Но съм застинала на място, мишка, хваната от кобра. – Е, докторе – измърка той. – Ще трябва да изнесем малко представление, заради Дийн ей там. Ако те пусна сега, той вероятно ще ти пререже гърлото заради унижението, което му причини. Поглеждам към бара и виждам Дийн да пие жадно някакъв кафяв алкохол, втренчен в нас. Дъхът ми се учести, докато започвам да се паникьосвам, а Липърт прави още една крачка към мен. Сега съм в капан – в капан между този крал пред мен и дивака до бара. Искам да избягам, но знам, че не мога. – Само малко представление, Фей – казва той. – Да го направим ли по-убедително? Той плъзва ръка под ефирната презрамка, която придържа роклята ми на рамото. Бавно я увива около пръста си, опъвайки плата до кожата ми. След това дръпна рязко и я скъса. Левият ъгъл на предната част на роклята ми увисна надолу, разкривайки сребърния ми сутиен без презрамки. – Знаеш ли, докторе – прошепна той, втренчен в гърдите ми. – Исках да направя това още в първия ден, в който се срещнахме. Докато го слушам, знам, че вече не е само страх това, което бушува във вените ми. Нещо в лицето му, желанието, което виждах там, ме караше да искам още. Караше ме да искам той да ме желае още повече. Боже, какво не ми е наред? При вида на този опасен мъж – на този престъпник, – който ме гледаше с глад в очите, усетих горещина между краката си, усетих как се овлажнявам. Стоя неподвижно, позволявайки му да ме гледа, искайки го... Очите ми се разшириха шокирано, когато осъзнах посоката на мислите си. Да го искам какво, да ме изнасили, тук, в стриптийз клуба? Сериозно ли така искам да загубя девствеността си?! Ахнах при тази мисъл, отново изпълнена със страх и паника. Ръката ми излетя към гърдите ми, пъхна се под сутиена и сграбчи сгъваемото ножче на майка ми. Свалям го рязко надолу, ръката ми трепери, докато го отварям с едно щракване. След това, събирайки цялата си смелост, крещя колкото ми глас държи и замахвам с ръка нагоре, насочвайки острието право към врата на Липърт.