Двамата остават така за миг, ръцете му на кръста ѝ, тя, облегнала се на него – само за секунда, преди да се отблъсне и да преметне юздите на коня си през главата му, за да го поведе. Фей се усмихва невинно на Кент, мълчаливо му благодари за помощта, и двамата се отправят обратно към конюшните. – Снощи – казва тихо Кент след малко, отново пъхнал ръце в джобовете си. – Преди… всичко… Фей вдига погле