На следващия ден слизам в кухнята с дрехите си за езда и чакам. И чакам. Закусвам с Даниъл, изпращам го с махване на ръка, докато отива на уроци, а после, докато чакам още малко, изпивам още около пет малки чашки еспресо. Направо вибрирам от енергия, когато Кент най-накрая благоволява да влезе в стаята, която, както обикновено, кипи от дейност. Той дори не ме поглежда, докато прекосява стаята, спи