„О! – казвам аз и после дарявам Кент с широка усмивка. Все пак съм развълнувана. – Всъщност ще излизам! Даниел току-що се отби и ме попита дали искам да отидем на вечеря.“ Тогава Кент ми се усмихва, като повдига съвсем леко крайчеца на устните си. „Тогава черната – казва той и кимва към една къса рокличка, която все още виси в гардероба ми. – Тя е по-подходяща за вечеря в града.“ Оглеждам роклята,