– А това – казва Алдън и посочва децата – са синът ми Ромул и дъщеря ми Естрела. Твоите… ах. Твоите полубрат и сестра, предполагам. – Той неловко прокарва ръка през косата си. Усмихвам се на Ромул, който ме поглежда с развълнувани очи. Той е същинско копие на майка си – тъмна коса, нежна бледа кожа, красиви лешникови очи. Бебето също е много сладко и ми се усмихва изпод бялото си боне. Като ги гле