– Плажно… парти? – казвам, като накланям глава настрани, докато разглеждам бележката. – На около час път е – казва Кент, като ме наблюдава внимателно, докато чета. – Приятели и семейство, очевидно. Вдигам поглед към Кент с повдигната вежда. – Ти… чел ли си ми пощата? Той ме гледа безизразно, без да има нужда да потвърждава. Разглеждам плика, чудейки се как, по дяволите, го е запечатал отново, а сл