Фиона приключва с пожеланията си за добро утро към Кент и на излизане се спира до нашата масичка. – Тази красавица трябва да е Фей – казва тя, щом се приближава, и ми се усмихва широко. Има плътен нюйоркски акцент, малко като на Фран Дрешър, и не мога да не се поддам на очарованието на сладката ѝ, безцеремонна натура. – Приятно ми е да се запознаем – казвам аз. – О, миличка – отвръща тя, сбръчквай