Кент вижда острието точно навреме и светкавично вдига ръка, за да го пресрещне. Острието се плъзга между пръстите му, след което прорязва дланта му – разрязва кожата, но само повърхностно. Изръмжавайки, Кент сграбчва юмрука на Фей и го извива, притискайки ножа между дланите им, като завърта китката ѝ назад толкова силно, че тя усеща как костите ѝ се стриват една в друга. Фей извиква, а тялото ѝ се огъва, за да последва китката, в отчаян опит да я предпази от счупване. Кент я държи в пълната си власт, докато тя се задъхва от болка и го гледа с широко отворени очи. В този момент гневът му се превръща в милост и той изпръхтява насмешливо срещу момичето. Тя е просто едно уплашено дребосъче. – Хитро момиче, да носиш нож – казва Кент. – Жалко, че не знаеш как да го използваш. Но няма да го правим отново, нали, Фей? Фей кимва отчаяно и Кент я пуска. Тя се свлича назад към масата, стискайки китката си с другата ръка и изсъсквайки с облекчение. Оглежда се по пода за ножа си, но той все още е в ръката на Кент. Той тихо го пъха в джоба си. Кент отделя миг, за да огледа това крехко, красиво момиче. Дясната му ръка беше поискал да дойдат в този клуб тази вечер, за да проверят някаква работа, но погледът на Кент веднага се беше спрял на Фей, докато Дийн я влачеше през залата към черната врата на Шампанската стая. Кент веднага беше разбрал, че това означава неприятности. Беше действал по инстинкт, като я беше последвал в тази стая и я беше спасил от онази утайка. Но сега беше в затруднение. Дийн беше дребен тарикат, но не беше без връзки. Той държеше най-добрия стриптийз клуб в града и използваше гангстерските си контакти, за да експлоатира танцьорките си и да им прибира парите. Кент не можеше да отмъкне едно от момичетата му, без да си създаде проблеми с шефа на Дийн. Ако другите босове разберяха колко бързо е действал Кент, за да я спаси, щяха да видят във Фей слабост – нещо, с което да го заплашват, за да получат каквото искат. Кент скръцна със зъби, знаейки, че сега има само един изход. Ако не я защитеше веднага, тя щеше да бъде завлечена бързо на самото дъно на подземния свят. Кент рязко обръща глава към дясната си ръка и кимва към момичето пред него. След това се обръща на пети и излиза от стаята. Зад гърба си Кент чува протестите на Фей, докато дясната му ръка я мята през рамо по пожарникарски и бързо го последва. – Какво? Ей! – възкликва тя, а после: – Моля те! Кент се обръща и поглежда свирепо дясната си ръка, който разтърсва грубо Фей. Тя млъква, въпреки че Кент чува как от устните ѝ се изплъзва хленч. Той се бронира срещу този звук. Въпрос на минути е да излязат от клуба. Никой не обелва и дума, за да спре Краля на мафията, докато той изнася момиче през главния вход. Черният „Ескалейд“ на Кент го чака отпред, а колата на дясната му ръка е зад него. От съображения за сигурност Кент никога няма по-малко от две коли в кортежа си. Уплашеният вик на Фей заглъхва, когато дясната му ръка я натиква, не особено нежно, на предната седалка на първата кола и затръшва вратата. Кент заобикаля откъм шофьорската страна на „Ескалейд“-а, докато помощникът му се насочва към другата кола. Умът на Кент работи трескаво, докато той отваря шофьорската врата и се качва, кроейки планове какво да прави с това неочаквано ново бреме. Той излиза с мръсна газ на пътя, без да я поглежда. Няколко улици по-късно той е изненадан от звука на гласа ѝ. – Къде… – казва тя със задъхан глас. Погледът на Кент рязко се стрелва към нея, поглъщайки широките ѝ, красиви очи, движението на гърлото ѝ, докато преглъща от страх. Той вижда как тя почти подскача от силата на свирепия му поглед. Но после се стяга. – Къде ме водиш? – настоява тя. Кент връща погледа си към пътя. – Моля те, пусни ме – казва тя. – Сестра ми остана там, не знам какво ще ѝ направят! Кент си го отбелязва наум. Тя опитва отново. – Моля те, пусни ме – прошепва тя. – Не съм искала да навредя в затвора… нито тук… не знам какво съм направила… – Нищо не си направила – казва той, завивайки в една странична уличка. Гласът ѝ е обезумял, когато опитва отново. – Ти… ти в публичен дом ли ме водиш? Кент се обръща и се вторачва в нея, веждите му са смръщени от отвращение и объркване. Тя трепери като лист на предната седалка. – Защо да те водя в публичен дом, Фей? – За да ме накараш… да работя там. Да изплатя дълга си. Дълга на сестра ми. Кент отново поклаща глава, изсмивайки се мрачно и тихо. Тъкмо е спасил това момиче от Дийн, а тя го обвинява, че ще направи точно това, което Дийн се канеше да направи. Поклащайки глава, Кент се съсредоточава върху движението. Наистина, това момиче беше твърде крехко за неговия свят. Кент вижда как Фей се раздвижва на седалката до него, навеждайки се към пода, за да вземе нещо, но предполага, че е изпуснала някое от бижутата си. За миг настава тишина, докато – щрак-щрак – до себе си не чува бръмченето на някакъв механизъм. Какво беше това – запалка? Намръщен, той се обръща и е шокиран да види Фей със запалена запалка, която доближава толкова близо до перфектното си лице, че той усеща миризмата на изгарящия деликатен прасковен мъх по бузата ѝ… – Спри колата – настоява тя с треперещ глас, потрепвайки от болката, причинена от допира на запалката до кожата ѝ. – Фей! – изревава той. – Спри колата! – крещи тя. – Или, кълна се в Бог, ще се изгоря! – Фей, глупачке! – излайва Кент, набивайки спирачки. Колата поднася и спира рязко, а Фей излита напред, удря ребрата си в таблото и се свлича на пода. Кент се опитва да овладее поднасянето на колата, като се уверява, че няма да ударят други автомобили и че няма да ги блъснат отзад, след което превключва на паркинг и се обръща рязко към момичето. Тя стене от болка със затворени очи, притискайки едната си ръка към ребрата. Кент скърца със зъби, разгневен, и я оглежда, за да прецени дали има сериозни наранявания… Не, добре е, нараняванията са повърхностни… – Фей, какво, по дяволите, беше това? – процежда той през зъби, докато посяга към задната част на колата за метална кутия, която държи там за моменти като този, с несговорчиви пленници. Тя говори със затворени очи, все още притискайки ръка към ребрата си. – Щом ще ме правиш проститутка – хленчи тя, – тогава не искам да имам това лице… може би ще ме оставиш да изработя дълга си по друг начин, ако съм обезобразена… Завъртайки очи, Кент действа бързо, като изважда парцал от кутията и го напоява с прозрачната течност. След това протяга ръка зад врата на Фей, за да задържи главата ѝ неподвижна. Очите ѝ се отварят рязко, когато той притиска здраво парцала към носа и устата ѝ. Тя се бори да се отдръпне, но той я държи неподвижна с опитна ръка. Когато тя се отпуска, Кент нежно оставя тялото ѝ да се облегне на седалката. Кент се обръща обратно към пътя и отново включва на скорост, а прорязаната му длан пари от гневния му захват на волана. По дяволите, това момиче вече създаваше повече неприятности, отколкото си струваше. Докато шофира, Кент усеща нещо в джоба си. Спомня си за малкото ножче, изважда го и го разглежда, като хвърля погледи към пътя. Толкова дребно, деликатно – досущ като Фей. „И тя има острие в себе си“, мисли си той, „дори сама да не го осъзнава“. Никога не би си и помислил, че момиче като Фей би скрило автоматичен нож в сутиена си. „Грешка, която почти ми костваше белег на лицето“, мисли си той, докато самодоволна усмивка извива устните му. Той отново поглежда към Фей, отпусната на пода на колата му. Каква странна малка жена – пълна с противоречия, пълна с живот. Въпреки себе си, той е привлечен от нея. Намръщен от тази мисъл, Кент отваря с щракване автоматичния нож, изучавайки го. На червен светофар той се вглежда по-внимателно и забелязва надпис по ръба на острието. Приближава го до окото си. *На моята остроезична Виктория, чиито думи режат толкова дълбоко, колкото това острие. С вечна обич, Лоренцо.* Шокиран, Кент се взира в острието в ръката си, след което ловко го връща в джоба си. Той прокарва ръка по лицето си. Виктория. Лоренцо. Фей. Внезапно той разбира коя точно е това момиче.