Закуската на следващата сутрин е… неловка. Кент сервира на Даниел и мен яйца с наденица, плъзгайки чиниите на масата до чашите ни с кафе, без да каже и дума. Двамата с Даниел се заемаме с храната в мълчание, интуитивно усещайки, че е по-добре да не се набиваме на очи на Кент. Когато Кент се връща в камбуза, Даниел ме поглежда с любопитство, кима към баща си и повдига рамене въпросително, питайки м