– Какво има? – пита той, сядайки на ръба до нея. – Добре ли си? – Добре съм – промърморва тя, оглеждайки се. Стаята е декорирана с вкус в нюанси на кафяво и зелено, които подхождат на очите на Даниел, но почти няма лични щрихи – почти нищо, което самият Даниел сякаш е избрал. – Какво правите по цял ден тук? – пита тя, внезапно зачудена за живота на Даниел като единствено дете в мафиотско семейство