Не мога да спра да се усмихвам на сестра си, докато бавно се разхождаме из оградения падък на конюшните. Хийтклиф върви щастливо до нас, а аз държа хлабаво повода на оглавника му. За съжаление, Джийнин не е толкова щастлива от компанията, колкото Хийтклиф. – Сигурна ли си, че няма, нали знаеш, да се изправи на задните си крака или нещо такова? – пита тя, поглеждайки коня ми с крайчеца на окото си.