– Розмари е твоя леля – казва ми Кент, приемайки чашата с уиски, която сервитьорът бърза да донесе. Отпива глътка, поглеждайки към мен, очевидно позволявайки ми да продължа разговора. Отварям уста, чудейки се какво да кажа, но Розмари ме изпреварва. – Разбира се, помним те още от бебе – казва тя възторжено, махайки на няколко души от съседната маса да се приближат. Примигвам изненадано, но, разбир