– Фей – казва Кент, като стисва устни, след като изрича името ми; очевидно му трябва минута, за да овладее гнева си. Онова малко мускулче на раздразнение потрепва на бузата му и разширява леката ми усмивка. – Нямаш право да слизаш в мазето. Бях ясен по този въпрос. Аз му се нацупвам престорено, за да видя докъде мога да стигна. – Но тук долу е толкова интересно – казвам и отново насочвам вниманиет