На следващия ден поглъщам закуската си възможно най-бързо, вече обута с ботушите си за езда и тесния светлобежов брич, който открих не чак толкова мистериозно в стаята си тази сутрин. Поглеждам към кухнята, но днес Кент не готви. Къде е той? Нямам търпение да отида в конюшнята – да видя Хийтклиф отново – да започвам… Изпивам портокаловия си сок на една голяма глътка и Даниел ми се изсмива. – Серио