Колебая се, но решението е взето вместо мен, тъй като ръката на Даниел, вкопчена в моята, ме дърпа напред. Последвам го, а дъхът ми е учестен и остър в гърдите, в мускулите ми се надига болка, докато напрягам сили, напрягам сили. С напредването ни става все по-тихо. Тичаме през малка горичка, през меката зелена трева на няколко голф игрища – дори прескачаме едно поточе, което се изпречва на пътя н