Тя свива рамене и ми прави знак да се приближа. – Най-вече лични консултанти по пазаруване. Кент обича да изглежда добре, но не обича да ходи по магазините. Присъединявам се към нея на една кадифена кушетка пред трикрилно огледало. – Останалото – казва тя – са... подаръци. Дарения. Накланям объркано глава към нея. Тя ми намига. – Нали се сещаш. От хора, които му дължат много, но нямат пари в брой.