– Кент вече не използва това място – казва тя, – но аз го подредих преди време. Реших, че е по-добре така, отколкоto всичко да стои в кашони. По този начин, ако му се наложи да прегледа нещо, ще има къде да седне. – Щастливец е, че му помагаш – промърморвам аз, оглеждайки се наоколо. – Това всичко са стари семейни неща – казва Фиона, посочвайки с ръка към далечната стена, – но това – тя ме повежда