Тогава се отпускам на възглавниците си, а по бузите ми се стичат сълзи. Знам, че вината не е моя – бях просто малко дете – но се чувствам ужасно. Сигурно съм разбила сърцето му на милион парчета. Вратата на стаята ми изскърцва и виждам тъмната коса на Даниъл да наднича. – Фей? – пита той колебливо. – Вече си вкъщи? Мога ли да вляза? – Разбира се – казвам аз, изтривайки сълзите си. – Добре ли си? –