Те кимнаха в потвърждение и след това си тръгнахме. Сега сме на четирийсет и пет минути извън града, отдалечавайки се от конюшните и насочвайки се към плажа. Вече усещам соления мирис във въздуха. Обожавам плажа – винаги е било така, въпреки снежнобялата ми кожа и склонността ми да изгарям до червено като рак. Просто има нещо в плажа, което ме зове. Спираме на посоченото място и Даниъл слага ръка