– Извинявай – казвам, като примигвам към него и отново се изчервявам. – Ъм, може ли да повториш? – Не се притеснявай – отвръща той, като се подсмихва и ми подава ръка, за да ми помогне да сляза. – Хайде, да оставим Хийтклиф да си почине. Кимвам и хващам ръката на Джеръм, прехвърлям десния си крак през холката на Хийтклиф и скачам долу, като дупето ми се плъзга по седлото, докато се спускам. Много