Тогава Иван ми се изсмива, на моето безмълвие, и не мога да се сдържа – аз също се смея, скрила лице в дланите си. – Да – казвам аз, като страшно се изчервявам. – Чувала съм за теб. И трябва да кажа, че не съм чувала само хубави неща. – О, хайде стига – казва той, все още леко засмян. – Не може всичко да е било лошо. Надзъртам измежду пръстите си и повдигам вежда, за да му покажа, че, да. Всичко е