– Просто казвам – обажда се Джейнин, като свива рамене, докато изплъзва омлета в една чиния. – Червен флаг е, когато един мъж не иска да се запознае с приятелите и семейството ѝ. Искам да кажа, изобщо кой е този Даниел? Заковавам се на стълбите, щом чувам тези думи, само на три стъпала от кухнята. Оставам неподвижна с надеждата да чуя какво наистина мислят Джейнин и татко. – Просто казвам – проговаря татко, като свива рамене от стола си до масата. – Мисля, че трябва да имаш малко повече доверие на Фей. Тя е умно момиче. – Той се обръща и поглежда право към мен. – Нали, хлапе? Намръщвам се, засрамена, че ме хванаха да подслушвам. Слизам по последните стъпала в кухнята, целувам татко по бузата и сядам на стола до него. – Умна съм, но вече не съм хлапе. Време е да обновим прякора. – Никога – казва той и ми се усмихва. – Завинаги ще си моето хлапе. Джейнин ми носи чиния с яйца и ме потупва по главата. Въпреки че нямаме кръвна връзка, тя се отнася с мен точно както би се отнесла всяка снизходителна по-голяма сестра. Дойдох да живея с Дейвид и Джейнин, когато Дейвид се ожени за майка ми. Дори след като мама загина в автомобилна катастрофа само две години след сватбата, Дейвид никога не ми даде причина да мисля за него като за нещо друго освен като за мой баща. Обичам го толкова, колкото всеки кръвен роднина. Нямам спомени за биологичния си баща и нямам представа къде е. – И така, какво му е специалното на този тип? – пита Джейнин, настанявайки се на стола срещу мен. Тя винаги се вълнува да говори за момчета. – Сигурно има нещо в него, особено след като никога досега не си наричала никого свой приятел. Изчервявам се. Права е, но… е, те още не знаят, че първата ми връзка вече е приключила с катастрофа. Ще си измисля нещо след седмица-две. – Ами, той е много мил с мен – казвам, взимам вилицата си и загребвам от яйцата. – Не е като другите момчета, които съм срещала. Те винаги са толкова шумни и досадни. Даниел е… различен. Джентълмен – казвам с лека усмивка. И гей до мозъка на костите си, не мога да не добавя наум. Усмивката изчезва от лицето ми. Но наистина, все още няма нужда да знаят това. Изяждам яйцата си бързо, нетърпелива да се измъкна от разговора. – Той е… нежен? – пита Джейнин, повдигайки вежда, а гласът ѝ е скептичен. Вдигам поглед към нея, объркана, и кимвам. Тя се разсмива. – О, горката Фей! Оставям вилицата си и се изправям. – Какво? Какво лошо има в това? – Какво, докосва те само много деликатно? Развежда те из града като кавалер? – Гласът ѝ тук е саркастичен, казва го така, сякаш това са лоши неща. – Говори ти за книги? – Да? – казвам, като сбръчквам вежди и леко се ядосвам. – Какво лошо има в това!? – Фей! – възкликва тя, навежда се напред и се смее. – Хайде де, не искаш ли мъж, който да раздвижи кръвта ти? Не някой, който ти лепва една лека целувчица по бузата, а такъв, който те тръшва, кара те да искаш да се покатериш по него като… – Добрееее – казва бавно татко, прекъсвайки я и протягайки ръце между нас. На лицето му обаче има усмивка, добродушна. – Това е малко повече, отколкото един баща има нужда да чуе. Джейнин се разсмива на това и пъхва още една хапка яйца в устата си. – Добре, туше, татко, но все пак. Фей, миличка – тя ме поглежда умолително. – Сигурна ли си, че този тип не е гей? Лицето ми пламва в червено, дълбока руменина ме залива, докато свеждам поглед към чинията си. Как, по дяволите, разбра?! – О, боже мой – казва тя, навеждайки се напред, цялата нетърпелива. – Нали!? – Не! – протестирам аз, мушкайки яйцата с вилицата си. – Той е… Но каквото и да се канех да кажа, се удавя в грохота от смеха на Джейнин. – Хайде, Джейнин – казва строго татко след няколко мига. – Сигурен съм, че този Даниел е страхотен човек. – Тогава той ме поглежда с малко съжаление в очите. – Както казва тя, той е просто джентълмен. – Добре, добре – казва Джейнин, изтривайки сълзите от смях. – Просто искам повече за нашата малка Фей! Заслужаваш страст във връзката си, както и уважение и… разговори за книги, или каквото там правите. – Тя свива рамене. – Много съм щастлива – промърморвам, довършвайки яйцата си възможно най-бързо. – Ела с мен в клуба – казва Джейнин, протяга ръка и хваща моята. Усещам, че се опитва да се реваншира. – Тази вечер не работя и можем да отидем да се позабавляваме! Ще получим безплатни питиета и ще се запознаеш с момичетата! Вдигам поглед към нея, колебливо. Обичам Джейнин, но живеем в напълно различни светове. Докато аз съм прекарала живота си в училище и кафенета, Джейнин е нощна птица, работеща в различни клубове като стриптийзьорка. И то не в евтини долнопробни места, а в наистина луксозни, където уважават работата ѝ като вид изкуство. Тя е много талантлива и изкарва страшно много пари. – Хайдееее – мрънка тя. – Ще те накараме да се свържеш повече с тялото си, да ти потече кръвта. – Тя танцува на стола си, показвайки ни някои от движенията си, и завършва със секси отмятане на дългата си лилава коса. Разсмивам се. Джейнин има толкова кипяща индивидуалност, че е трудно да не ти се прииска да отидеш, където и да отива тя. – Ще си помисля – казвам, довършвайки чинията си. – Имам малко работа… – Работа, работа – казва тя, въртейки очи и взимайки своята и моята чиния. – Работиш прекалено много. Забавлявай се малко, миличка! Завъртам очи към нея и потупвам татко по рамото, докато се отправям към хола. Той взима вестника си, очите му вече са в спортната секция. Когато Джейнин за пръв път започна с професията си, се чудех дали това притеснява татко. Но той просто каза, че нищо не може да спре Джейнин да прави точно това, което иска, така че защо да не се съгласи? „Освен това – беше казал той, – докато тя уважава себе си, какво ме интересува дали танцува по прашки или с балетна пачка? Нека бъде щастлива.“ Усмихвам се на спомена, благодарна, отново, за такъв добър баща. В хола отварям лаптопа си и стартирам търсачка. Умът ми се отклонява към идеята на Джейнин, че трябва да се свържа повече с тялото и инстинктите си. Бузите ми пламват и се улавям – странно – да пиша Кент Липърт в лентата за търсене. Изненадана съм от резултатите. Новинарският канал, който татко гледа всяка вечер, нарича Липърт Краля на мафията и винаги описва подробно мръсните му дела, но сайтовете, които разглеждам, го показват застанал пред технологична компания в Силициевата долина, наричайки го главен изпълнителен директор. Друг сайт изброява положителни отзиви за многобройните му бизнеси, като служители предполагат, че е страхотен шеф. А на трети… боже, това Брад Пит ли е, с когото се ръкува на онази снимка? Събирам косата си в ръце и пасивно започвам да я сплитам, докато преглеждам тези резултати, опитвайки се да ги свържа с онзи безмилостен мъж, когото срещнах в затвора онзи ден… – Какво гледаш? – пита Джейнин, като се тръшва на дивана и грабва лаптопа от ръцете ми. – Хей! – възкликвам, опитвайки се да го дръпна. – Джейнин, върни ми го! – Оооо – казва тя, докато преглежда снимките на Кент на страницата. – Ето това вече е готин пич, който определено би могъл да запали огънчето в мен – казва тя, кимайки одобрително. – Кой е този тип? – Кент Липърт – казвам, притискайки колене към гърдите си. – Трябваше да го интервюирам в затвора онзи ден. Беше… смущаващ. Джейнин ме поглежда, замислена. – Уплаши ли те? Свивам рамене. – Малко. Тя присвива очи леко и затваря лаптопа с трясък. – Добре, това е. Тази вечер излизаш с мен, малката Фей – казва тя и се премества по дивана, за да ме прегърне силно. – Имала си тежка седмица с гей гаджето си и страшния Крал на мафията. Трябва да се позабавляваш! Разсмивам се и я оставям да ме обвие. – Добре, добре! Боже, ще дойда. Нямах и представа до каква степен тези отделни аспекти от живота ми щяха да се сблъскат само след няколко часа.