До мен усещам как Кент се отпуска в седалката си. Обръщам се да го погледна и го виждам как гледа през прозореца, по-замислен, отколкото очаквах. Взирам се в него, в резкия му профил, очертан на фона на светлината от прозореца. Той не помръдва, нито казва нещо, така че предполагам, ми позволява да го гледам до насита. Той свежда глава и въздъхва. И, шокирана, забелязвам, че чертите на лицето му на