Сама съм на задната седалка на черен седан, който ме води на вечеря в къщата на баща ми. Вдигам поглед към сивото каменно имение и се намръщвам, без да очаквам с нетърпение случващото се. Знам, че вероятно трябва да изпитвам някакво любопитство, някакво желание да науча повече за семейството си и за наследството си. Но, честно казано? Лоренцо Алдън изобщо не го чувствам като баща. За мен това вина