– Не-а – казва той, като ми се усмихва снизходително и също се навежда малко по-близо. След това, за моя изненада и удоволствие, той започва да ми разказва историята на живота си. През следващия половин час се улавям, че слушам историята на Иван с притаен дъх, отпивайки от чашата с текила, която сервитьорът отново ми донесе, наслаждавайки се на парливото усещане и вкуса. Той всъщност е наистина, н