Ахвам, очите ми се разширяват, а после – мигновено, сякаш някой щракна ключ – се връщам на себе си. – О, боже мой! – изкрещявам, като опирам ръце в гърдите му и го бутам. – Господи, толкова си отвратителен! Той се разсмива, искрено развеселен, но не помръдва от блъскането ми. След три-четири опита обаче Кент прави крачка назад, позволявайки ми да го подмина и да се стрелна през стаята. Завъртам се