Щом сядам, Тристин обръща очи към мен, а бебето в скута ѝ ме поглежда с любопитство. – Здравей, Фей – казва тя с хладно изражение. Но хей, поне ми говори. – Здрасти – казвам, като се опитвам да ѝ се усмихна възможно най-лъчезарно. Ромул наднича иззад нея, за да ми махне весело, на което му отвръщам. Баща ми, от другата страна на Ромул, също се обръща към мен. – Искахме да ти се извиним, Фей, като