Послушно следвам Жером и другия си пазач навън от стаята и в коридора. Тримата бързаме към вратата, а в мен се надига вина, че съм причина за толкова много раздори. Преди да прекрача прага обаче, чувам тънък глас да ме вика. – Почакай! – казва той. Обръщам се и виждам Ромул да слиза тичешком по стълбите с малка книжка в ръце. Той се втурва да ме посрещне при вратата. – Намерих това в гардероба си!