Катрин. Името увисна тежко във въздуха, обгръщайки стаята в тишина, толкова напрегната, че сякаш всеки момент щеше да се скъса. Сърцето ми препускаше и не можех да разбера дали е от гняв или от начина, по който челюстта на Ейдриън се стегна, когато произнесе името ѝ. – Е, това е приятна изненада – каза Катрин с тон, гладък като полирано стъкло. Тя прекоси стаята с присъща елегантност, а токчетата