Студеният нощен въздух сякаш бе станал по-остър, пронизвайки кожата ми, докато хватката на Адриан на китката ми оставаше твърда. Дишането му беше равномерно, тъмните му очи бяха вперени в ръба на гората, сканирайки за какъвто и да е признак на движение. Каквото и – или който и да е – да е бил там, си беше отишъл. Засега.  – Трябва да се върнем вътре – каза твърдо Адриан, вече повеждайки ме към при