Адриан не се шегуваше, когато каза, че няма да си тръгне.
Навсякъде, където отивах в този малък град, усещах присъствието му като нежелан сянка. В пекарната, откъдето вземах сутрешния си хляб, в парка, където отивах да прочистя главата си, и дори в странната малка книжарница, която винаги е била мое убежище. Сякаш Адриан се втъкаше в тъканта на моя свят, парче по парче.
Първо си казвах, че е прост
















