— Ще ти кажа едно нещо, Катрин — казах аз, опитвайки се да запазя гласа си спокоен въпреки бурята от емоции, вихреща се в мен. — Ти не знаеш кога да се откажеш. Но трябва да знаеш, че упоритостта няма да ти помогне този път. Катрин се усмихна самодоволно, облягайки се небрежно на плота на кафенето, сякаш го притежаваше. — О, Мия — каза тя, а гласът ѝ се лееше като мед. — Толкова си уверена, нали?