Градината беше единственото място, където можех да остана достатъчно насаме, за да мисля. Към средата на сутринта слънцето стопляше каменните пътеки, но студен бриз прорязваше живите плетове, носейки слабия аромат на рози и лавандула. Вървях по криволичещата пътека, стъпките ми бяха тихи върху чакъла, оставяйки тишината да ме обгърне. Думите на Александра от предишната вечер не ме напускаха. *Мога