Почукването на вратата беше рязко, настоятелно, почти заповедническо. Адриан вдигна поглед от списанието в скута си, веждите му се сбърчиха. "Кой е?" "Не знам. Очакваш ли някого?" попитах аз, вече ставайки от дивана. "Не." Гласът му беше отсечен, разсеян, докато обръщаше друга страница. Отворих вратата и замръзнах. Катрин. "Миа." Гласът ѝ беше мек, треперещ. Очите ѝ, зачервени, шареха зад мен, сяк