Адриан седеше на бюрото си, пред него разпилени планини от непокътната документация. Пръстите му барабаняха разсеяно по повърхността на масата, а щракането на пръстените му отекваше в иначе тихия офис. Стъклените стени предлагаха зашеметяваща гледка към оживения град долу, но всичко това му се струваше далечно сега. Светлините на града мигаха като малки звезди, напомняйки му колко далеч е от нещат