Късното следобедно слънце се процеждаше през огромните прозорци на имението Лоран, хвърляйки дълги, златни сенки върху мраморните подове. Адриан стоеше във фоайето, със стегната челюст и стиснати юмруци. Тежестта на момента притискаше тежко раменете му, но той стоеше изправен, мъж, готов да посрещне бурята с лицето си. Не беше идвал тук от седмици и гледката на безупречното имение само подхранваше