"Трябва да кажа истината на Адриан." Тази мисъл ехтеше в ума ми, докато крачех из стаята си, извивайки ръце. Не можех повече да издържам – лъжите, фарсът, тежестта на всичко, което ме притискаше. По-добре Адриан да чуе всичко от мен, отколкото от някой друг. Нямаше да позволя на Катрин или на когото и да било да се наслаждава на разкриването на моите тайни. Изправих рамене, поех си дълбоко въздух