"Не разбираш ли?" Гласът ми отекна в заседателната зала, прорязвайки задушаващата тишина. Не исках да прозвучи толкова остро, толкова отчаяно, но думите имаха свой собствен живот. Ейдриън дори не трепна. Просто седеше там, с досадно спокойна поза, изражението му както винаги бе неразгадаемо. Той не ми отговори. Никога не отговаряше, когато беше важно. Сякаш имаше стена, стена, която дори думите ми