Загледах се в хоризонта от малката си веранда, хладният бриз галеше лицето ми. Ранното вечерно небе беше нашарено с меки лилави и оранжеви нюанси, спокойно платно, което трябваше да успокои бурята в главата ми. Живописният град, в който бях избягала, предлагаше спокойствие и тишина, но умът ми беше всичко друго, но не и спокоен. Мислите ми бяха силни, хаотични и непрестанни. Въпросът, към който не
















