Звукът от острите токчета на Александра ехтеше зад мен, докато влизах в къщата. Не се обърнах, но усещах погледа ѝ да пронизва гръбнака ми. Хвърлих градинските ножици на масата в антрето, нарочно не си направих труда да избърша мръсотията от дръжките. Може би ще имам късмет и тя ще ги докосне случайно. „Мия.“ Гласът ѝ ме последва, спокоен, но с отчетлива острота. Продължих да вървя, насочвайки се