Най-сетне се бях примирила с ритъма на новия си живот – тихо, спокойно съществуване в малко градче, където никой не ме познаваше и можех просто да дишам. Утешаваше ме шепотът на обикновеността, почивка от хаоса, който бях оставила зад гърба си. Градчето беше достатъчно малко, за да го чувствам като дом, но достатъчно далеч от миналото, за да не ме преследва всяка моя стъпка.   Сутринта беше минала