— Някой ни наблюдава — промърмори Адриан, с тих, но твърд глас. Острият му поглед се плъзгаше между невинната роза на масата и гледката отвъд балкона. — Наблюдават мен — поправих го аз, крачейки близо до дивана. — И може би следващия път могат да пропуснат театралността. Една обикновена бележка би била достатъчна. — Това не е шега, Миа — отвърна той рязко, с режещ тон. — Който е оставил тази роза,